В Румъния социалната икономика включва различни форми на организация, например кооперации,  обединения, асоциации, фондации, НПО и др.

По отношение на правната рамка румънският парламент прие през юни 2015 г. Закона за социалната икономика (№ 219), а методологията и механизмите, които той предлага, са въведени през 2016 г. Законодателството има за цел да регулира социалната икономика и установява мерки за нейното популяризиране и подкрепа. Също така, законът урежда условията за сертифициране от страна на публичните органи и социалните предприятия. Институцията, отговорна за неговото прилагане, е Министерството на труда.

Съгласно това законодателство социалната икономика включва всички дейности, организирани независимо от публичния сектор със специфичната цел да обслужват общ или общностен интерес чрез увеличаване на равнището на заетост на лицата от уязвимите групи и / или производството и доставката на стоки и / или услуги. Социалната икономика се основава на доброволна и солидарна частна инициатива с висока степен на автономия и отговорност и ограничено разпределение на печалбата за акционерите.

Законът описва няколко механизма, необходими за удостоверяване на организационните форми на социалната икономика (сертифицираното социално предприятие и социалната марка) и новите организационни и институционални структури (отдели за социална икономика). Тези разпоредби обаче ще имат минимално въздействие върху класическите образувания на социалната икономика (кооперации, асоциации, кредитни съюзи и синдикати на служители и пенсионери).

Експерти от индустрията заявяват, че “[…] Закон №. 219/2015 ограничава зоната на действие на социалната икономика до включването на хора от уязвими групи на пазара на труда, в противоречие с общия смисъл на социалната икономика, от който се вижда, че икономическата дейност се извършва при зачитане на различни общински критерии. […] Настоящият закон ориентира социалната икономика към допълнителни механизми на социалните услуги, до които имат достъп членовете на уязвимите групи. От гледна точка на закона, социалната икономика изоставя идеята за индивидуален активизъм, която ефективно съчетава индивидуалните и колективните отговорности” (Romeo Asiminei, “The law on social economy. From legislative to theoretical framework”, Social Alternatives magazine, 2016).

Ето защо обществената рамка и законодателство в Румъния не са напълно свързани с приетите възгледи за социалната икономика и социалното предприемачество. Става ясно, че е необходим по-системен и последователен подход на образованието и менторството в социалното предприемачество на всички нива, за да се предизвика значителна промяна в средата на румънското социално предприемачество.

Някои примери за добри практики и вдъхновяващи социални предприятия вече са налице:

The Travelling Book Foundation

От 5 300 библиотеки и книжарници в Румъния само няколко  предлагат технологии, които са подходящи за хора с увреждания, за да отговорят на нуждите на приблизително 90 000 граждани със зрителни увреждания.

Cartea Călătoare произвежда аудио книги в DAISY (Дигитално достъпна информационна система) формат, за да позволи на хората с увредено зрение да се насладят на четенето в своите местни библиотеки, точно както всеки друг независим човек.

Фондацията подкрепя интеграцията в обществото на лицата със зрителни увреждания и техния по-лесен достъп до информация, образование и заетост. Услугите на организацията предлагат необходимата подкрепа на лицата със зрителни увреждания да бъдат информирани във всяка област и да преследват всякакъв вид образование.


MamaPan Bakery

Започнали като европейски проект за социална икономика, социалното предприятие “MamaPan” предлага работни места в хлебарството на самотни майки и майки с повече от две деца, които са в уязвимо положение, засегнати от бедност или социално и икономическо изключване.

Финансовата печалба, получена от продажбата на хлебни изделия, се пренасочва към социалната мисия на предприятието – създаването на нови работни места. Социалният бизнес на “MamaPan” инвестира в икономическо представяне, както и в полза на служителите и клиентите.


The cloth workshop

Асоциация “Viitor Plus” (социална неправителствена организация www.viitorplus.ro) създава “Atelierul de pânză” като защитено социално предприятие т.нар. “защитено звено” (30% от персонала са хора с увреждания и има специално разрешение от Министерството на труда).

Магазинът рециклира тъкани, за да произвежда уникални чанти, моливи, калъфи за книги, папки за лаптопи и др., създадени от естествен памук или текстилни отпадъци, които могат да бъдат коригирани и персонализирани.


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.