Няма конкретно законодателство за социалното предприемачество в Германия, нито официално определение, както и липсва намерение да се въведат подобни актове в близко бъдеще според доклад на Европейската комисия за 2014 г.[1].

Частично релевантна концепция е статутът на “обществена полза”, който признава организациите, които имат социална мисия и строги ограничения върху разпределението на печалбата (въпреки че няма критерии за управление). Този статут може да бъде възложен на организации, работещи под различни правни форми, които след това не трябва да плащат корпоративен данък върху печалбите си, но пък се сблъскат с липсата на гъвкавост в своята счетоводна политика и други трудности при натрупване на доходи.

Поради традициите и изключителното си значение, голяма част от политическия диалог и правната рамка се отнася до традиционния “трети сектор”: предоставянето на социални услуги, залегнали в германския социален кодекс, други социални услуги и различни форми на граждански ангажимент, доминирани от силно присъствие на фондации и асоциации.

Федералното правителство се стреми да запази наскоро създадената конкуренция в “социалната икономика” (вероятно отваряне на по-малки допълнителни сегменти от пазара) и приветства навлизането на нови, иновативни участници. Що се отнася до предоставянето на социални услуги, малките организации – социалните предприятия в нов стил – досега са само феномен и се смята, че техният пазарен дял ще остане малък в обозримо бъдеще. Те са видими в общините, където традиционният подход за предоставяне на социални услуги не може да се финансира или където професионален персонал не е на разположение (например грижи за деца и възрастни хора в обезлюдени селски райони) (Göler von Ravensburg 2013). Тези пазари – за разлика от други държави-членки – винаги са били доминирани от непублични участници: по-малко предприемачески организации за социално подпомагане или предприемачески доставчици с нестопанска цел.

Независимо от това, по-нататъшното развитие на социалните предприемачи е от изключително значение за федералното правителство. Националната стратегия за ангажираност от 2010 г. обхваща широк спектър от граждански организации: асоциации, фондации, доброволчески или благотворителни организации, федерации за благосъстоянието, хосписи, инициативи за съседство, културни проекти, групи за самопомощ и “нови” социални предприятия за насърчаване на социалните иновации. Стратегията обещава:

  • Да подобри (в сътрудничество с федерациите за благосъстояние) рамковите условия за социалните предприятия, включително: по-добро участие на социалните предприятия и други участници в съответната екосистема (фондове за рискови филантропии, международни донорски организации) в политическия диалог относно социалните иновации и ангажираност; преглед на условията за инвестиране на рисков капитал в обществени предприятия; проучване на възможностите за конкретни конкурси и награди за социални предприятия за повишаване на осведомеността; включване на социалните предприятия като отделни категории целеви групи в схемите за обществена подкрепа.
  • Да създаде обществени органи / организации и да отговори на социалните иновации, като създаде необходимите форуми за обмен; създаване на BMFSFJ като основна точка за контакт за социалните иноватори; подкрепа на инициативи, насочени към установяване на общи стандарти за измерване и отчитане на въздействието; насърчаване на сътрудничеството между социалните предприятия, други предприятия, камари, сдружения, социални институции и публични участници на различни регионални равнища (Bundesregierung 2010).

Финансовата подкрепа за стартирането и функционирането на традиционни и новопоявили се социални предприятия на федерално ниво се осъществява чрез националната банка за развитие KfW, а средствата се предоставят и от структурните фондове на ЕС.

Федералното правителство се ангажира и с насърчаването на различни форми на доброволческа дейност, които могат да бъдат добре свързани със социалното предприемачество. BMFSFJ провежда от 1999 г. насам мащабно проучване на доброволчеството (Freiwilligensurvey) на всеки пет години, за да събира подробни статистически данни за гражданската ангажираност на населението.

Въпреки че акцентът на политиката е насочен към “класическите” теми за социално предприемачество – трудова интеграция, социална интеграция, предлагане на социални услуги, които не се предоставят от традиционни участници, насърчават се и инициативи в областта на културата или екологията. Например Министерството на околната среда в Северен Рейн – Вестфалия подкрепя гражданската ангажираност в опазване на околната среда, която може да включва социални предприемачески подходи. Успешните примери за социално предприемачество в Германия включват:

Tengelmann Social Ventures

Tengelmann Social Ventures GmbH е инвеститор в социални инициативи, който се фокусира върху финансирането на социалния бизнес и подпомагането на социалните предприемачи. Акцентът им е върху стартиращи  онлайн организации и такива, занимаващи се с електронна търговия, а някои от сегашните им компании са Dot.Hiv и Coffee Circle.

Tengelmann Social Ventures GmbH има за цел да финансира социалните предприятия, ориентирани към печалба модели, които преследват социални цели, и да оказва консултантска помощ на социалните предприемачи. Фокусът на това участие е върху компании, които генерират “социално въздействие”, т.е. положително въздействие върху обществото. Основното им мото е: “Социално въздействие на първо място – финансово въздействие на второ място”.


Ruby Cup

Ruby Cup е социален бизнес със седалище в Берлин и Кения. Той произвежда и продава менструалните чашки “Ruby Cup”, изработени от 100% медицински клас силикон. Ruby Cup е многократно използваема до 10 години, което спестява приблизително 12 000 тампона на една жена. Компанията работи върху концепцията “купи една, дай една”. Всяка закупена Ruby Cup в индустриалните държави компенсира цената на Ruby Cup за момиче в Африка. През 2014 г. Ruby Cup бяха доставени на 5 000 момичета в Кения.


BonVenture

BonVenture финансира социални предприятия в немскоезичните социални рискови капиталовложители. Самият BonVenture е структуриран като социален бизнес.

В немскоговорещите държави “BonVenture” е първата инвестиционна компания, която е възприела този подход, като предлага на инвеститорите възможността да подкрепят социални дейности от 2003 г. насам. Също така, допринася за капитала както с ноу-хау, така и с контакти, дава насоки за създаването и растежа на своите организации и по този начин насърчава разработването и разпространението на иновативни идеи. Инвестициите започват от 300 000 евро.

[1]A map of social enterprises and their eco-systems in Europe: Germany (2014) Available from: www.ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=14214&langId=en


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.