Социалната икономика и социалното предприемачество се развиват непрекъснато в България през последните години. Това се дължи на техния потенциал за намиране на решения на социални проблеми, създаване на устойчиви работни места, улесняване на социалната и трудова интеграция, борба срещу бедността и социалното изключване.

В българската нормативна уредба не съществува единна дефиниция за социално предприятие. Правилата, които регулират техния статут и дейности, не са последователно изяснени. Въпреки липсата на правно определение, практиката в България показва, че съществуват организации, които развиват социално предприемачество и се обявяват за социални предприятия.

Националната концепция за социална икономика предвижда следните определения, свързани със социалното предприятие:

  • Социалните предприятия могат да бъдат кооперации, предприятия и организации, надлежно регистрирани по националното законодателство, чиито дейности са насочени към социални и хуманитарни ефекти, и които реинвестират печалбата си за социални каузи в полза на общността;
  • Социалното предприятие е предприятие с водещи социални цели, чийто излишък се реинвестира обратно в същия бизнес или в общността;
  • Социалният предприемач е човек, който мобилизира ресурси и използва възможности за посрещане на съществуващите социални потребности, изграждане на силни и устойчиви организации, създадени като социални предприятия;
  • Социалното предприемачество е бизнес, който развива, финансира и реализира решения на социални, културни или екологични проблеми, така че основният приоритет са хората и техните нужди.

Практиката показва, че основните правни форми на социалните предприятия в България са:

  • Организации с нестопанска цел, които могат директно да извършват бизнес дейности; тази икономическа дейност би определила НПО като социално предприятие, ако е насочено към социална цел;
  • Кооперативи на хора с увреждания и други видове кооперации, които предоставят социални услуги или стоки на уязвими, маргинализирани хора: хора в неравностойно положение или изолирани лица.

Социалните предприятия имат капацитета да се превърнат в обещаващи партньори на институциите както на национално, така и на местно ниво по отношение на решаването на неотложни социални проблеми. Това партньорство следва да бъде стимулирано, но за тази цел трябва да бъдат разработени модификации на съществуващото законодателство, за да се създаде по-благоприятна икономическа среда за социалното предприемачество.

България стартира няколко стратегически рамки, за да даде тласък на инициативите за социално предприемачество и социални иновации на национално ниво:

  • Концепцията за национална социална икономика (2011) е основният стратегически документ, който определя рамката на политиката по отношение на социалното предприемачество и социалната икономика в по-широк план. Тя се допълва от Планове за действие за периода 2014-2015 г. и 2016-2017 г.
  • Националната стратегия за младежта 2010-2020 г., приета от Министерски съвет, гласи, че България трябва да подобри икономическата активност и професионалното развитие на младите хора, и да насърчава социалното предприемачество сред тях.
  • Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 г., чийто приоритет е да осигури възможности за заетост и растеж на доходите чрез активно участие на гражданите на пазара на труда. Сред ключовите предложени мерки е насърчаване на предприемачеството, включително инициативи за социално предприемачество.
  • Стратегия за заетост на хората с увреждания за периода 2011-2020 г., която има за цел да осигури възможности за хората с увреждания в трудоспособна възраст, ефективно да упражняват правото си на свободен избор за кариерно развитие, подобряване на качеството на живот и постигане на пълно включване в обществения живот.

Независимо от всички предприети мерки, остава необходимостта от по-всеобхватна и съсредоточена национална политика за подпомагане на социалните предприятия като инструменти за социално приобщаване и трудова интеграция. Въпреки това, социалната икономика все още намира начин да се подобри както сама по себе си, така и по отношение на обществото, в което работи, а резултатите могат да се проследят в следните успешни примери:

NadEzhko Social Bakeries

Фурните “НадЕжко”, разработени от компанията “НадЕжко”, са част от Мрежата Хлебни къщи и предлагат иновативен микс от органична хлебопекарна с интерактивна пекарна и читалище, където хората от всички обществени сфери, социално изключените групи и хората с уврежданията се събират, редовно да правят, месят и пекат хляба заедно.

Компанията продава както висококачествен хляб, така и други бутикови храни и уникални услуги (Изграждане на екип за хлебопроизводство, събитията “Театър на трохи”, “Хляб в мрака” / BIND, ръководени от слепи хора). 10-те уникални метода на хлебопроизводството с разнообразни форми на изкуство са доказани в международен план като нова форма на арт терапия, т.нар. “хлеботерапия”. Фурните “НадЕжко” се планират като социален франчайз, като пекарните служат като местни общности и центрове за социална интеграция. Хлебопекарните имат мисията да обучават и да наемат като хлебопроизводители хора с ниски доходи и сираци, както и хора с различни специални потребности и потенциал да развиват добри социални умения, да бъдат посредници в общността за хлебопроизводството.


Samaritans Association

Асоциация “Самаряни” се създава през 1998 г. с основната мисия да работи за пълно включване в обществото на деца, младежи и семейства в неравностойно положение в Община Стара Загора. До 2007 г. Асоциацията е реализирала над 35 проекта и инициативи от обществено значение в подкрепа на уязвимите деца и семейства.

Асоциацията разполага с център за социално и образователно подпомагане на уязвими групи деца, кризисен център “Самарянска къща” и комплекс за социални услуги. Дейността на социалното предприятие се занимава с производство и маркетинг на пчеларски продукти и оборудване за пчеларство и започва да работи през 2003 г. Основната цел на неговото създаване е да развие икономическите възможности и умения на организацията да генерира приходи от производството и маркетинга от пчелен мед, други пчелни продукти, оборудване за пчеларство и технология за осигуряване на финансирането на социалните услуги, предоставяни от организацията.


Synergia Foundation

Фондация “Синергиа” е създадена в началото на 2015 г. като НПО в обществена полза. Нейната мисия е да подобри благосъстоянието на хора с увредено зрение чрез прилагане на успешни практики за социално предприемачество и насърчаване на диалога и взаимодействието между гражданите, бизнеса, държавата и НПО сектора.

Фондацията работи и за достъпността на изкуството, както и за социалните иновации. Стартиралите проекти на “Синергиа” обединяват усилията на неправителствения сектор и бизнеса за осъществяване на взаимно социално отговорни дейности. Фондацията също така работи с доброволци хора със зрителни увреждания.


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.