Социалното предприемачество все повече подлага на изпитание традиционната идея за правене на бизнес само заради печалбата, а социалните организации се развиват по целия свят, дори и статистически погледнато те все още да са само бизнес ниша.

Социалното предприемачество все още е новост за много хора не само в образователните системи, но и в икономиките. Съществуват много дефиниции и голямо разнообразие от организационни форми са приети от социалните предприятия в цял свят. Това затруднява установяването на сходства в международен план. Въпреки това, ето някои от общоприетите дефиниции за социалното предприемачество:

Социалният предприемач нито предвижда, нито се стреми да създава значителна финансова печалба за своите инвеститори – благотворителни и правителствени организации в по-голямата си част – или за себе си. Вместо това, социалният предприемач се стреми към стойност под формата на мащабна, трансформираща полза, която се натрупва или до значителен сегмент на обществото или на обществото като цяло. За разлика от предложението за предприемаческа стойност, което предполага пазар, който може да плати за иновациите и дори може да осигури значителна подкрепа за инвеститорите, предложението за стойност на социалния предприемач е насочено към население с недостатъчно обслужване, с липса на подходяща грижа или в неравностойно положение, което не разполага с финансови средства или политическо влияние за постигане на трансформиращата полза от само себе си. Това не означава, че социалните предприемачи, като трудно и бързо правило, избягват предложенията със стойност, насочена към печалба.  Предприятия, създадени от социални предприемачи, със сигурност могат да генерират приходи и могат да бъдат организирани като нестопански или с цел печалба. Това, което отличава социалното предприемачество, е предимството на социалната полза, което професор Greg Dees от Duke University в плодотворната си работа в тази област характеризира като преследването на „въздействие, свързано с мисия[1].  

Социалните предприемачи са хора, които осъзнават къде има възможност да се задоволи някоя неудовлетворена нужда, която държавната система няма или не може да посрещне, и които събират заедно необходимите ресурси (обикновено хора, често доброволци, пари и помещения) и ги използват “да реализират промяната[2]“.

Социалната организация е оператор в социалната икономика, чиято основна цел е да има социално въздействие, а не да реализира печалба за своите собственици или акционери. Тя оперира чрез предоставяне на стоки и услуги на пазара по предприемачески и иновативен начин и използва своите печалби предимно за постигане на социални цели. Тя се управлява по открит и отговорен начин и по-конкретно включва служители, потребители и заинтересовани страни, засегнати от нейните търговски дейности [3].

Социалните предприятия се различават от традиционния бизнес по редица начини, които са от полза за общността:

  • Социалните организации са по-склонни да правят нововъведения и да експериментират, отколкото традиционните модели на бизнеса, тъй като те обикновено са предназначени за запълване на празнина в съществуващите услуги, които не могат или няма да бъдат предоставени от публичния и частния сектор;
  • Социалните предприятия могат да достигнат до социално изключени хора, като предоставят възможности за доброволчество, обучение и заетост;
  • Социалните организации обикновено работят така, че да задържат и да реинвестират печалбите обратно в местната икономика.

Със сигурност ще видим повече социални предприемачи в бъдеще в Европа. Все повече платформи и програми като Euromentor започнаха да дават възможност на младите хора да създават свои собствени компании, като по този начин се подпомага процеса за решаване на социални проблеми. За постигане на устойчиво въздействие в тази област, младите хора трябва да получат достъп до реалния опит за това как предприемачеството работи в собствената им страна, както и в ЕС като цяло.

Чрез разбиране на това къде се позиционира социалното предприемачество и определяне на изискванията и нуждите на този специфичен вид бизнес, младите хора могат да създават икономиката на бъдещето.

В разделите по-долу може да намерите повече информация за състоянието на социално предприемачество в страните партньори, както и някои вдъхновяващи примери за функциониращи социални предприятия.

[1] Martin, R. and Osberg, S. (2007) Social Entrepreneurship: The Case for Definition. Stanford Social Innovation Review. Available from: https://ssir.org/articles/entry/social_entrepreneurship_the_case_for_definition

[2] Thompson, J. et al (2000) Social entrepreneurship – a new look at the people and the potential. Management Decision, Vol. 38 Issue: 5, pp.328-338, Available from: https://doi.org/10.1108/00251740010340517

[3] European Comission definition. Available from: http://ec.europa.eu/growth/sectors/social-economy/enterprises_en


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.