Менторството е съзнателен и подхранващ процес, който насърчава развитието на менторстваните с цел постигане на пълния им потенциал. Менторството е и проницателен процес, при който мъдростта на ментора се придобива и прилага от бенефициента.

Има повече от един начин за схващане за менторския процес. По-формалният се обсъжда малко по-долу, но преди това можете да видите селскостопанската аналогия за процеса.

Селскостопанска аналогия на процеса на менторството

Този модел на менторство е представен от Закари[1], който прилага селскостопанска аналогия, за да покаже как фазите на менторството могат да бъдат свързани помежду си. Насочването на взаимоотношенията се осъществява чрез предвидими фази, всяка от които се основава на предишната фаза, за да формира последователност на развитието:


Важно е да се има предвид този модел, тъй като много често менторските взаимоотношения могат да изглеждат завършени, точно преди да се превърнат в нова форма на менторство и за двете страни.

Интензивен менторски процес

От друга страна, процесът на менторство може да се разглежда като по-линеен процес. Той може да се отнася до рефлективния модел, в който менторството се разглежда като съзнателен, възпитателен и проницателен процес, осигуряващ мощен растеж както за ментора, така и за менторствания. Освен това, авторите – Wong и Premkumar – описват процеса на менторски взаимоотношения като състоящ се от четири етапа – подготовка, договаряне, разрешаване и придвижване към прекратяване[1].

Ръководството за ментори и менторствани, разработено от Американската психологическа асоциация, както е показано по-долу, представя менторството в четири етапа – иницииране, култивиране, разделяне и предефиниране.

Американската психологическа асоциация, Четирите етапа на процеса на менторство

В етапа на иницииране две лица влизат в менторски взаимоотношения. Съществуват различни подходи, основаващи се на формалността на менторското взаимоотношение. За неформалното менторство процесът на свързване се осъществява чрез професионални или социални взаимодействия между потенциални ментори и менторствани. Потенциалните менторствани търсят опитни, успешни хора, които уважават, възхищават им се и възприемат като добри модели за пример. Потенциалните ментори търсят талантливи хора, които могат да бъдат менторствани. Изследването за менторството определя този етап като период, през който потенциалният менторстван се оказва достоен за вниманието и времето на ментора. И двете страни се стремят към положителни, приятни отношения, които биха обосновали допълнителното време и усилия, изискващи се в менторския процес.

Етапът на култивиране е основният етап на учене и развитие. Ако предположим, че е налице успешен етап на иницииране, по време на етапа на култивиране, менторстваният се учи от ментора. Две широки менторни функции са най-важни по време на този етап. Кариерното ориентиране често се появява първо, когато менторът ръководи менторствания за това как да работи ефективно и ефикасно. Психосоциалната функция се появява след като менторът и менторстваният са създали междуличностна връзка. В рамките на тази функция менторът приема и потвърждава професионалната идентичност на менторствания и отношенията се развиват в силно приятелство. Етапът на култивиране обикновено е положителен за и за ментора, и за менторствания. Менторът преподава на менторствания ценни уроци, придобити от опита и уменията си. Менторстваният може също да преподава на ментора ценни уроци, свързани с нови технологии, нови методологии и възникващи проблеми в съответната област.

Етапът на разделяне до голяма степен описва края на менторското взаимоотношение. Връзката може да бъде прекратена по редица причини, между които: че нищо не е останало да се учи, менторстваният може да иска да установи независима самоличност или менторът може да реши, че е време менторстваният да бъде самостоятелен. Ако краят на връзката не е приемлив и за двете страни, този етап може да бъде стресиращ, тъй като едната страна не желае да приеме загубата. Възможно е да има проблеми между ментора и менторствания, когато само едната страна иска да прекрати менторските взаимоотношения.

По време на етапа на предефиниране менторът и менторстваният осъзнават, че връзката им може да продължи, но че няма да е под същата форма като менторските взаимоотношения. Ако двете страни успешно преговарят през етапа на разделяне, връзката може да се превърне в колегиална или приятелство. За разлика от етапа на култивиране, фокусът на връзката вече не е само върху кариерното развитие на менторствания. Предишният ментор може да установи менторски взаимоотношения с нови менторствани. Също така, предишният менторстван може да се превърне в ментор на другите.

Тази информация се основава на изследването от книгата “Менторство – процес, насоки и програми” на доц. д-р Даниела Илиева-Колева, публикувана през 2015 г.

[1] Zachary, L. J. (2000). The Mentor’s Guide: Facilitating Effective Learning Relationships (2nd Ed.). San Francisco, CA: Jossey-Bass. 261. ISBN 978-0-470-90772

[2] Wong, A., Premkumar, K. (2007) An Introduction to Mentoring Principles, Processes, and Strategies for Facilitating Mentoring Relationships at a Distance


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.