Менторството е едновременно древно и модерно.

Въпреки че думата “ментор” се появява за първи път на английски език през 1750 г.[1], самата концепция не е създадена по това време.

Тя се появява за първи път в древногръцката епическа поема “Одисея” на гръцкия писател и философ Омир. Историята, създадена около 700 г. пр.н.е., включва герой на име Ментор, който бил приятел на Одисей. Ментор е старейшин от Итака, който е въплъщение на Атина, гръцката богиня на мъдростта[2] . Във всеизвестната история, когато Одисей тръгва да се бие в Троянската война, синът му Телемах е оставен на Ментор, който трябва да се грижи за него и да защитава момчето, докато расте и се възпитава на мъжество[3].

През 1699 г. френската книга “Приключенията на Телемах”, написана от Франсоа Фенелон като почит към класиката на Омир, прави концепцията за менторството популярна в съвременния свят. Франсоа Фенелон е бил учител на внука на крал Луи XIV, и уроците, които той излага в книгата, са разработени, за да обучат неговия ученик да стане мирен и мъдър монарх, както Nayab разкрива по-нататък.

 

Навсякъде в Средновековна Англия икономиката оцелява и процъфтява в областта на занаятчийството. Занаятчиите предават на своите ученици знание и опит в процес, подобен на съвременната концепция за менторство. Чиракуването към майстор обикновено продължава 12 години или докато чираците достигнат 21-годишна възраст. Индустриалната революция поставя край на много от занаятчийските традиции и с нея неформалната система за менторство, която те са популяризирали, е изключена от употреба. В развиващия се индустриален свят млади мъже намират своя път към фабриките и са подложени на обща система на обучение, а не на основата на индивидуална връзка учител – ученик.

В перспектива един модел, който издържа теста на времето в Съединените щати, е организация, основана през 1904 г. от Клуба на мъжете в Централната презвитерианска църква в Ню Йорк. Организацията, наречена Big Brothers / Big Sisters of America (BBBSA), е общност, основаваща се на менторска програма, в която менторските взаимоотношения се развиват индивидуално като ментор и менторстван, принадлежащи към един и същи пол, с цел подпомагане на младите хора в общността. BBBSA все още съществува като успешна менторска организация, която има близо 500 местни агенции и милиони деца и млади хора като менторствани във всички щати на САЩ. Организацията се използва като модел за начални програми за менторство в общността и често се цитира в изследванията във връзка с добрите ѝ практики[4].

Изследване на изтъкнати личности в хода на световната история разкрива, че повечето от тях имат ментори, които имат грижата да наблюдават техния напредък. Александър Велики e имал Аристотел; крал Артур от Англия е имал Мерлин; Чандрагупта Маурия от Индия е имал Чанакя; Пол от Тарс, известният християнски епископ от I-ви век, е имал Тимотей; поетът Т. С. Елиът е имал Езра Паунд; Мартин Лутър Кинг е имал д-р Бенджамин Илия Мейс; Бетовен и Моцарт са имали Хайдн. Списъкът продължава. Формата на менторството винаги е била практикувана в манастирите, както е илюстрирано от Сен Бей в неговия “De Corpore”, както и в много други разкази, а историята продължава и до днес.

От 80-те години на миналия век менторството е основна част от обучението по управление в търговските организации. Компании като Xerox, General Electric, Kodak, Intel и Avon имат добре установени и популярни менторски програми[1].

Днес менторството се признава за изключително ефективен инструмент за обучение и развитие и се използва широко в образователните и правителствените институции, университетите и бизнес корпорациите, както и като мост между тях. Програмите за менторство стават все по-популярни и възниква тенденция за установяване на менторството като съвременно средство за комуникация.

Съвременното организационно менторство се осъществява в средата на обучителните организации и се фокусира върху развиването на компетентност, лидерство и учене през целия живот. Концепцията за идеалния ментор сега е тази на опитен човек, който може да действа обективно със силата да влияе на събитията; човек, който може да помогне и да подкрепи хората, тъй като те управляват собственото си обучение, за да увеличат своя потенциал, да развият уменията си, да подобрят представянето си и да станат личностите, които искат да бъдат. Всичко това е в противоречие с по-ранното схващане за предоставяне на насоки в съответствие с предубедени обществени норми за върхови постижения[2]. В подкрепа на модерното възприемане на менторството около 70% от компаниите на Fortune 500 днес предлагат менторски програми.

Еволюцията на концепцията за менторство от древността до наши дни, както и продължаващото му развитие, ни показва посоката на менторството в бъдеще. Това демонстрира, че дори и след като някои форми на менторство са се оказали остарели, концепцията все още е валидна и процъфтява в най-високите нива на бизнеса и ученето.

За повече информация относно менторството, можете да проверите съответната терминология, подробното обяснение относно процеса на менторство, да научите за въздействието на менторството или за други менторски програми, които подпомагат социалното предприемачество или предприемачеството като цяло.

И разбира се, ако се чувствате вдъхновени,  регистрирайте се като ментор или менторстван в нашата платформа и  се възползвайте сами от предимствата на  менторството!

Тази информация се основава на изследването от книгата “Менторство – процес, насоки и програми” на доц. д-р Даниела Илиева-Колева, публикувана през 2015 г.

[1] Nayab, N. (2011) Tracing The Origins Of Mentoring And Its Progression Through The Ages

[2] Hunter, D. (2007) Why Do Mentors Mentor?: A Study Of Motivations In Workplace Mentoring

[3] Dappen, L., and Isernhagen, J. C. (2006). Urban And Nonurban Schools: Examination Of A Statewide Student Mentoring Program. Urban Education, 41(2), 151-168. Doi:10.1177/0042085905282262

[4] Gray, A. (2011) Measuring The Impact Of A Mentoring Program:  Preparing African American Males For Success Beyond High School

[5] Nayab, N. (2011) Tracing the Origins of Mentoring and Its Progression Through the Ages

[6] Nayab, N. (2011) Tracing the Origins of Mentoring and Its Progression Through the Ages


This project has received funding from the European Union’s Erasmus + programme under Grant Agreement No 2016-2-RO01-KA205-024839.
This communication platform reflects the views only of the author and the European Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.